Лисица. Биологични особености, полов цикъл и бременност.
От животните отглеждани заради кожата им се получава както основна- тяхната кожа, така и добавъчна продукция- мазника, месо и пух. Кожите отиват за кожарската промишленост а месото за храна на птици и свине, мазнината за храненето на хищниците и за технически нужди, а пуха се използва за производството на филц и други изделия.
При хищниците с ценна кожа се наблюдава сезонност в някои биологични процеси, като обмяна на веществата, размножаване, линеене. Със времето домашните кучета и котки са загубили своите сезонни биологични цикли, докато при дивите хищници тази цикличност се е съхранила напълно.
Факторите на външната среда като светлина, температура, влажност на въздуха, хранене имат не по-малко значение за тях както и при другите бозайници. Сезонните изменения на биологичните цикли у хищниците са тясно свързано помежду си и възникват циклично, с изменение на външната среда, и на първи ред с изменението на продължителността на светлинния ден. Именно този фактор влияе върху обменните процеси в организма и състоянието на половите органи.
Лисиците имат само едно разгонване за една календарна година. Ако се пропусне покриването, към следващо може да се подходи едва на следващата година. Сезонното линеете се явява още един фактор на животните към приспособяване към условията на външната среда. Добре развитата космена покривка ги защитава през зимата, а на пролет се наблюдава линеене на косъма при което лисицата сменя зимната с лятна козина и той става по-къс а подкосъма не е толкова гъст.
Периодичността на обмяната на веществата се изразява и в вариране на живата маса, като през лятото зверчетата са по-слаби а с настъпване на зимата те почват да трупат резервни мазнини / приблизително 20-30 % повече мазнини от летния сезон/.
Лисицата се отнася към разред хищници, семейство кучета, род лисици. Хищник със среден размер, с издължено тяло, стройни, сравнително къси крака и дълга опашка. Дължина на тялото 60-90 см, дължина на опашката 40-50 см. Теглото при мъжките 5,5-7,5 кг, женските 5-5,6 кг. Муцуната е тясна, заострена, предните и задните крайници са с еднаква дължина, прави и широки в основата. На предните крака има 5 пръста а на задните 4. Отдолу на ходилата има меки възглавнички. Кучешките зъби у лисицата са много дълги. Окраската е дива форма- от червено оранджева до жълто сива, в повечето случаи ярко рижава, с неясни тъмни петна. Гърдите са бели, мръсно бели или черни, тилната страна на ушите е черна, върха на опашката е бял. Понякога се срещат с черно кафеникафа или сиво черна кожа. Космената покривка е гъста, мека и пухеста.
Лисиците отглеждат потомството си в природата в дупки.Половия цикъл при лисиците трае от 7 до 11 дни при което желанието у мъжкия се появява един път за целия период и трае 2-3 дни. Бременността продължава 52-56 дни. В края малките обикновено наброяват от 4-6 до 12-13 броя, покрити с тъмно кафяв пух. Лисичетата не напускат дупката в продължение на 3-4 месеца. Тези хищници са моногамни потомството хранят и възпитават двамата родители.
Линеенето е разтегнато, започва февруари-март и завършва ноември декември. Сезонът за размножаване на лисиците е февруари-март. За първи път се разгонват на 9-11 месеца. Средната плодовитост е 5-6 лисета. Продължителността на живот е 10-12 год. а на племенно използване 5-6 години. В клетъчни условия се размножават предимно сребристо черни лисици. Окраската на дивата лисица варира от огнено червена до почти сива. Изменчивостта на окраската е тясно свързана с ареала на разпространение. При червената лисица се наблюдава по дълга бременност в сравнение със сиво черната / задръжка / от порядъка на 2-3 седмици, също така и по-лоши майчини качества, които води до понижаване на оцеляемостта на малките лисета.