Развитие на млечната жлеза

Развитие на млечната жлеза.

Млечната жлеза (glandula mamma) е модифицирана потна жлеза; тя е производно на кожата. Първоначалната заложба на млечната жлеза се появява и развива по еднакъв начин при всички бозайници. Морфологичните особености на жлезите при отделните видове бозайници се оформят по-късно.

Заложбите на млечните жлези се появяват при зародишите много рано, още преди те да са станали цилиндрични, като чифтно разрастване на първичния епидермис върху двете страни на бъдещите гърди и корема, във вид на епителни върви, наречени млечни върви(линии).

Млечните върви са заложени вече при 2-3 седмични свински и овчи зародиши. Положението на млечните вървипървоначално е близо до гърба, успоредно на надлъжната ос на зародиша. Впоследствие при затваряне на тялото вентрално и при оформяне на мускулатурата на коремната стена те спадат по-вентрално.

Мезенхимът на кожата под млечната връв се разраства и предизвиква няколко леки изпъквания на млечната връв навън-образува се т.нар. млечен хребет. След образуването на млечния хребет се появяват анатомичните различия: при развитие на млечните жлези при свинята и месодайните става цялостно запазване на двата млечни хребета, при еднокопитните и преживните млечните хребети се запазват само в каудалната си част (от пъпа назад-между задните крайници). При човека, маймуната и слона се запазва само предната част на млечните хребети (каудално от предните крайници).

При по-нататъшното развитие  на заложбите на млечната жлеза става разрастване на епидермалната заложба(млечната връв) в изпъкналите части на хребета, т.е. появяват се епителни надебелявания, врастващи се към мезенхима, които се наричат млечни пъпки. Млечните пъпки са толкова на брой, колкото млечни жлези или дялове се намират при съответните възрасти животни. Понякога се случва да се получат повече на брой пъпки, които или изчезват, или остават като допълнителни папили с или без жлезна тъкан.

Не след дълго междинните части на хребета, разполагащи се между млечните пъпки, закърняват, а от млечните пъпки израстват в дълбочина епидермални(епителни) плътни върви, които биват оградени от мезенхим, който след това се разраства значително на вън и издува епидермалните заложби, получава се т.нар. млечен хълм. Млечният хълм представлява заложбата на млечната папила(цицката); той съдържа на върха си млечната пъпка. От последната израстват навътре в мезенхима плътни епителни върви-бъдещите изводни цицкови канали(ductus papilares). Епителните върви са по една при млечните хълмове на краватаовцата и козата по две при кобилата и по много при свинята,месодайните и човека. От заложбите на цицковите канали израстват по-тънки епителни върви(заложбите на ductus lactiferi), завършващи в своя край с епителни издувания ( като пъпки), които при своето канализиране се превръщат в млечни алвеоли; това става напълно едва при настъпване на половата зрелост.

И при мъжките животни се залагат млечните жлези, но нормално от заложбите на млечните жлези се запазват само цицките, които при месоядните нямат, а при преживните имат канал. Цицките при жребеца закърняват напълно, а при магарето се запазват.

Наблюдавани са случаи, при които поради развитие и на жлезна тъкан млечните жлези и при мъжки животни са давали млечен секрет. Новородените мъжки притежанат млечни жлези, които често пъти дават млечен секрет. Описано е развитието на млечните жлези или само на цицки и на несвойствени за тях места по тялото: при домашните бозайници това става близо до нормалните млечни жлези, а при човека- на различни места по тялото(гърба, корема, крайниците и др.). Това явление се обяснява с факта, че първичния епидермис притежава цялостна способност да образува млечни жлези.

Източник: Кръстев Х. 1972-Цитология, хистология и ембриология.

November 29, 2012Страница Коментирай

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *