Източнобалканска свиня

Източнобалкански свине на паша.

Източнобалканска свиня.

Тя е стара автохтонна порода, оформена главно под влияние на естествения отбор, при сравнително слаба намеса на човека. В нашите земи източнобалканската свиня се е появила още преди 2500 години. Пренесена е от гръцките колонисти от гр. Мегара (Йонийско море) при заселването им на брега на Черно море. Тя е генетично близка със средиземноморската торфена свиня, с произход от дивата свиня Sus scrofa scrofa. По анатомично устройство източно балканската свиня прилича на дивата европейска свиня.

В миналото източнобалканската свиня е носила различни наименования-смядовска, камчийска, тичанска и др. Първото проучване на породата е провел акад. Георги Хлебаров през 1919-1920 г. Той и дава настоящето име, като изхожда от района, в който е разпространена. В някои райони типът е променен поради кръстосване с други породи- Българска бяла, Беркшир, Мангалица, Хемпшир и др. Независимо от това, общите породни белези са следните: главата е средно голяма, с удължена и изострена лицева част и почти права или слабо вдадена профилна линия. Шията е къса и недостатъчно замускулена, а ушите са малки, почти изправени и много подвижни. Трупът е средно дълъг до къс, с добре развит гръден кош. Предния пояс е по-добре развит от задния. Гърбът е слабо дъгообразен, а крупата е средно широка и свлечена. Крайниците са средно дълги до дълги, много здрави и обикновено с правилна постановка. Кожата е дебела и покрита с остра, гладка и груба четина, която върху гърба, особено при холката, е по-дълга, изправена и образува гребен.

Източнобалканската свиня е средно голяма, късно зряла и завършва растежа си до 3 годишна възраст. Женските прасета за ремонт достигат разплодна кондиция при телесна маса около 60-70 кг, а нерезите-90 кг. Угояваните животни достигат телесна маса 100 кг за около 360 дни и образуват значително количество гръбни тлъстини. Месото им е червено, подходящо за изработване на трайни местни продукти, от които най-известна е прочутата смядовска луканка. Сланината е доброкачествена, със зърнеста структура.

Плодовитостта варира от 4,5-5 на първо до 7,5-8 прасета на четвърто прасило. Броят на отбитите прасета на 2 месечна възраст е 5,5-6. Свинете имат изключително изявен майчин инстинкт. По време на опрасването напускат стадото в продължение на две седмици. Когато са раздразнени, особено в присъствие на малките прасета, животните стават опасни и за човека. Раждат обикновено два пъти в годината- през пролетта и есента.

Източнобалканските свине се отглеждат табунно. Стадното им чувство е силно развито и се защитават сами от диви животни. Интересен природен феномен е фактът, че водач на стадото е свиня майка, заемаща лидерска позиция в социалната йерархия.

Поради природосъобразното отглеждане източнобалканската свиня е единствено пригодна за производство на екологично чисто и безопасно за хората месо. Тя служи и за поддържане на екологичното равновесие в Източна Стара планина и Странджа. Според някои автори източнобалканската свиня представлява интерес относно създаването на мини свине за медицински и биологични изследвания.

Използвана литература: Справочник по свиневъдство- проф. Андрей Андреев и колектив.2008

November 26, 2012Страница Коментирай

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *