Влияние на витамин Е върху репродукцията при селско стопанските животни.

Структурна формула на витамин Е

 

Витамин Е е мастно разтворим витамин и е важен антиоскидант. Като такъв той предпазва мембраните на клетките от натрупването на токсични вещества като например млечната киселина.  При недостига му се получава анемия.

 

 

Ядки. Едни от храните богати на витамин Е.

Съдържа се в растителните и животинските масла, зеленчуци, мляко, яйца, черен дроб, месо в зародиша на житни растения и др.

Участва в процеса на синтеза на хемоглобина и белтъците, растежа на клетките и доставянето на кислород до тях.

При недостиг на витамин Е се наблюдава склонност на еритроцитите  към хемолиза, некроза на черния дроб, мускулна дистрофия, нарушение в размножаването, безплодие, ранна ембрионална смъртност и атрофия на семенниците.

Витамин Е се нарича още витамина на плодовитостта. Алфа токоферолът основно е стабилен на температура и киселини други форми се загубват със съхраняване или замразяване, или при оксидиране като се излагат на въздух.

Всички витамини Е са леко нестабилни в основи и са лесно оползотворяеми когато са в контакт с полиненаситени мастни киселини или гранясали мазнини и масла, които са защитени от окислителното разрушаване от витамин Е.

Има 8 типа витамин Е, като най-активен е токоферол алфа, обичайно съдържащ се в зелените храни. В организма витамина не се синтезира.

Витамин Е и Селен.

Структурната формула на селена.

Между витамин Е и селена се наблюдава синергетично действие, заедно, тези микронутриенти осигуряват антиоксидантната защита, забавят стареенето, защитават от ракови заболявания.

Защитават  клетките от вредния ефект на водородния прекис и други пероксиди изхождащи от мастните киселини. Според Noguchi et.al.(1973), селена функционира като компонент на цитоплазмената глутатион пероксидаза,който редуцира пероксидите, докато витамин Е действа като специфичен мастно разтворим антиоксидант в клетъчната мембрана(Smith,2000).

Глутатион пероксидазата следователно разрушава пероксидите преди те да атакуват клетъчните мембрани, докато витамин Е действа в мембраната предотвратявайки верижната реакция на автооксидацията на мембранните липиди.

Връзката както и да се простира извън тази антиоксидантна функция като липсата на единия или другия може да доведе до множество добре описани болестни състояния, доказателство съществува и по това че някои селеново индуцирани болести отговарят на терапии с витамин Е или добавки и обратно (Trinder et al., 1969; Underwood, 1981). Нарушената репродуктивна способност както при мъжките, така и при женските при всички селскостопански животни се дължи на недостиг на селен. При кравите, репродуктивните разтройства свързани с липсата на селен са непостоянни, слабии или тихи разгонвания, забавено зачатие, слаба оплодяемост, кисти на яйчниците (Corah and Ives, 1991), редуцирана подвижност на сперматозоидите (Mckenzie et al. 1998), намалена подвижност на матката (Segerson and Libby, 1982), мастити (Olson, 1995), и задържане на плодните обвивки (Trinder et al.. 1969; Campbell and Miller, 1998)x Smith (2000) .

Olson (1995) докладва, че от повече от 60 000 отелвания, задържането на плодните обвивки се явява около 10,3%, и че липсата на селен и витамин Е в дажбата съставляват най-важната причина.

Появяването на задържани плодни обвивки  при кравите със селенов дефицит може да бъде намален от добавянето на селен единично или в комбинация с витамин Е преди отелване. Селен и витамин Е могат да бъдат включени против задържането на плодните обвивки при крави инжективно в следните количества:

15 мг/ден селенат  и 680/ден IU от витамин Е, 1 месец преди отелване. Също така може да бъде инжектирано 50 мг селенат 21 дни преди раждане или с храната по 0,92 мг дневно за 60 дни преди раждане.

Проучване върху недостига на селен при кози показва, че този вид също е чувствителен към дефицита както и другите видове . Неблагоприятни ефекти се наблюдават при недостиг на селен върху няколко репродуктивни признака от началото на разгонването през процент на оплодяемост до производството на мляко и брой на родените. Счита се, че недостига на селен е отговорен за намаляване производството на мляко, както и по-ниското съдържание на мазнини в него, протеин, също така и за по-малкия брой отбити козлета на 91-я ден.

При неговия недостиг в дажбата на свинете се наблюдава дегенерация на мускулите, некроза на черния дроб, кожата се покрива със жълто-кафяви петна. Дефицита на витамин Е най-силно се изразява в репродуктивни проблеми и млечността на свинете майки. Потребността на свинете от витамина рязко се повишава при стрес в условията на интензивно производство, храненето с недоброкачествени фуражи, високото съдържание  на ненаситени мастни киселини, недостатъка на селен и небалансирано съдържание на сяросъдържащи аминокиселини. Недостига на витамин Е и селен влияе неблагоприятно върху мъжката репродуктивна система, включително развитието на тестисите и сперматозоидите, с последствия като ниска концентрация на сперматозоиди, намалена подвижност, и сперматозоиди с висока честота на цитоплазмени капчици (Linet et.al., 1982). Такива нередности могат да понижат процента на оплодяемост при женските.

При проведени опити от  Marin-Guzman et.al. (1997) с полу пречистена експериментална храна допълнена или не със селен (0 или 0,5 ppm) и витамин Е (0 или 220 IU/кг храна) за две групи свине (L x Y), (L x D), при бозайници до 25 кг, и до угояване от 25 до 150 кг, взетите проби показват, че подхранените със селен групи имат по-добро качество на спермата от контролните групи без.

Така подвижността на сперматозоидите е 87,9%, процента на нормални сперматозоиди 61,9%. Съответно се наблюдава и повишаване във процента на оплодяемост на женските от двете групи-98,5%.

 

Използвана литература:

  1. Уикипедия- витамин Е.
  2. Elson M. Haas M.D. Vitamin E (Tocopherol)
  3. Marin-Guzman, J., Mahan, D.C., Chung, Y.K., Pate, J.L., Popo, W.F., 1997. Effects of dietary selenium and vitamin E on boar performance and tissue responses, semen quality and subsequent fertilization rates in mature gilts. J. Anim. Sci. 75, 2994–3003
  4. Smith O.B., Akinbamijo O.O.2000. Micronutrients and reproduction in farm animals. Animal Reproduction Science 60–61 2000 549–560

 

December 29, 2012Страница Коментирай

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *